Анчелота е частно студио за йога, дишане и медитация, водено от Анна Пейчева. Бавна, осъзната практика — за тяло, което е носило прекалено дълго, и ум, който не си е позволявал да почине.
Сесия в момента
Аз съм Анна Пейчева. От девет години изучавам тялото като страна, а дъха като нейното време. Преподаването ми не е поредица от пози, нито рецепта. То е покана — да седнеш, да омекнеш и да позволиш на тялото да си спомни тихата мъдрост, която винаги е знаело.
Работим Хатха и Винясa за тялото, Пранаяма за дъха, и медитация за ума. Заедно те правят една бавна, цялостна практика. Срещаме се на малки групи — никога повече от осем души — за да не остане никой невидян и непочуван.
Няма да те моля да бъдеш гъвкав. Няма да те моля да бъдеш спокоен. Ще те поканя, нежно — да пристигнеш.
Дълги задържания, бавни преходи, дъхът като диригент. Всеки клас е изграден като изречение — отваряне, задълбочаване, освобождаване — за да си тръгнеш по-лек, отколкото си дошъл.
Към практиката →Нади Шодхана, Уджаи, Бхрамари. Шест нежни техники за успокояване на нервната система и разтваряне на тревогата — древното лекарство, налично във всеки дъх, който вече имаш.
Към практиката →Сесии, вдъхновени от Випасана, сканиране на тялото и визуализация. Учим се не да изпразваме ума, а да разширяваме стаята, в която той седи — докато мисълта стане време, а ти — небето.
Към практиката →Сън, хранене, вечерен чай, утринна светлина. Тихо практически насоки за изграждане на живот около практиката — тяло, грижено и в часовете, в които не си на постелката.
Към практиката →„Тялото не е проблем за решаване. То е място — а дъхът е дългият път към него.“
Ленени завеси, варосани стени, лек аромат на кедър. Студиото ни се намира в апартамент от 1923 г. в район Докторска градина — широки дъбови дъски, осем постелки, един прозорец към двор с платани. Нищо повече не е нужно.
„Дойдох при Анна с гръб, с който се карах десет години. Тя не се опита да го поправи. Научи ме да го слушам. Шест месеца по-късно — спорът свърши.“
„Най-обмисленият час от седмицата ми. Класът на Анна е единственото в календара, което никога не премествам. Всичко друго може да чака — и след това, някак, така и става.“
„Практикувала съм в Бали, Майсур и Берлин. Анчелота е единственото студио, в което усетих, че никой не играе — дори учителят. Истинското нещо.“